Портрети

Иван Захариев Зидаров.

Живеещ сам.
Ходещ на пазар сам.
Готвещ си сам.
Привечер само понякога

с приятел на партия шах
и студен зелен чай
убиващ времето.

Леко недовиждащ - нормално.
Въздържател.
Сраснали бели дробове.
Крива походка.
Небързащ.

С телевизор.
Без илюзии.
Сънува рядко.
Ходи пеш.
Храни се оскъдно.

Страх от жени,
които се задържат
повече от два дни.

Мечти - не казва.
Желание за добра заплата.
И никаква идея
как да я получи.
Или защо му е.

Бели тавани в салона.
Мръсен скрин и ваза.
Спомен от майка му.
И по-доброто време,
което винаги е "преди години".

Единадесет телефонни
номера в тефтерчето,
от които набира два.

Приятен събеседник,
без излишна драма в гласа
или ненужни сравнения.
С усмивка, но без хумор.

Донякъде затворен,
донякъде ненужно
приветлив.

С любов към детайла
и грижа за здравето си,
което пази за по-добри дни.
Ето вече 54 години.