Нощна София
Александър Андров
Ще изпусна последния рейс
и ще се чудя къде да вървя.
Ще си завъртя главата на кръг
с изпукване на скършено
и с повдигнати рамене и вежди,
със спуснати клепачи
ще клепя 12 километра
нататък в нощта.
И глутниците от бездомни бармани
ще ме питат, дали не желая нещо
докато бършат празните чаши
със сухи погледи.
А аз ще си преглъщам отговорите
и ще им подвиквам тихо
"Една малка студена еди каква си"
колкото да не замре разговорът.
Бавно ще отпивам
и ще слушам спомените на лудите.
Ще подпирам пияните на масите,
ще отсявам пияните от масите.
Ще дърпам преплетени дебели плитки,
докато се усмихвам срещу плитки шеги.
И ще нехая, ще обръгвам и ще си допивам
със шофьорите и с коафьорите, които обичат шофьорите.
И на сутринта ще си скъсам сам билета
на последната спирка на първия рейс
И ще простра ризата и панталона на дивана
да поспят върху мен.
И помъдрял, ще зная вече, че не се поръчва музика
на барманите, ако искам един ден те да станат добри актьори.
Това за тях е непростима грубост.