Тъгата е море

Тъгата не е чувство а море
и като лястовица в есенно небе се появява
Когато мама няма я. Къде
отишла е, оставила сираче?

Тъгата не е пропаст а земя
и в нея мислите ти тайни спират
В плетената кошница с цветя
тъжна котка и жена почиват

Тъгата е мазе, хранящо прах
Отломки
вестници
Строшен велосипед
дърва
На смачкан лист тъгата е портрет
на мъртвото ти куче.