Безсезоние

Тих, дъждът мие лятото.
А не е есен.
Ронят се листа
от вятъра понесени?

Слънцето остава
при теб за все по-малко.
Но не умира.

Умира по лицето,
А в теб е още живо.

И пали жълтата надежда,
че зад хоризонта
идва пролет.

Зимата си търси място,
търси време, цвят...