Съзерцание на залез

Седнал съм на прага с гръб към себе си.
С лице към слънцето, червено от умиране.
В очакване на мрака, сгърбен и със шапка,
потривам коленете си с изсъхналите длани.

А мехурите на сенките се сблъскват и отскачат.
Даже сенките, дори и те, дори и в здрача
да се слеят, не намират начин.

Сенчести балони кацат по гърба ми.
И отлитат без да ги усетя, че са идвали.