Мислите на другите

По косъмчетата на ръцете ми,
по бузите ми и по стъпалата,
по бенките на изкривения ми гръб...

навсякъде.
Навсякъде са полепнали мисли на другите.
Като прах със земен цвят,
дошъл, докато не внимавам.

И започвам да плюя върху тях.
Да меся и търкам. Да бъркам.

Плача върху тях.
Разточвам сместа.

Поръсвам няколко догадки от себе си.
И щипка въпроси.
Оставям да се изпекат на слънцето.

Опитвам.
Нов вкус.