Стихотворения

Безсезоние

Тих, дъждът мие лятото.
А не е есен.
Ронят се листа
от вятъра понесени?

Слънцето остава
при теб за все по-малко.
Но не умира.

Умира по лицето,
А в теб е още живо.

И пали жълтата надежда,
че зад хоризонта
идва пролет.

Зимата си търси място,
търси време, цвят...

Нощта на старите хора

Сетивата се изострят
изострят се краката
Очите са притворени
Вратите са притворени
И е тихо.

Никой не протяга своите ръце
Всеки ден потъва нечие лице
Тихо се затваря спомен за света
в който си израснал
и сега

страх те е, че няма
спомен за врата
към света,
във които приказки и чудеса

правеха детето
тихо да лети
да намира,
да отваря
скритите врати...

И си седнал,
тих и в самота.
И се молиш
спомените да намерят
път към твоята врата.

Няма сън за очите

Няма сън за очите и покой за душата
Цял живот ще се скитате
ти и ти - две са съдбата ти

Много болен си и доста си луд
Все проклятия вещици срещаш
Към небето молби не отправяш горещи
Много болен си, доста си луд

Но събличаш понякога себе си
и обличаш другия аз
и тогава разбираш, разбира се
аз и аз ... аз и аз...