Стихотворение
Слама
Александър Андров
В сламената кула на мечтите ти
скрили сме се двамата.
Крачим във следите си -
кръгове от слама.
Гледаме очите си.
Спираме и разговаряме.
Вторачени в душите си -
снопчета от слама.
В сламено огнище
огън сме напалили.
Греем се от нищото.
Изгаряме. Стръкчета от слама.