Александър Андров
Стихотворение

Слама

Александър Андров

Първа публикация: 10.01.2010 · Снимка: fabrikasimf / Freepik

В сламената кула на мечтите ти
скрили сме се двамата.
Крачим във следите си -
кръгове от слама.

Гледаме очите си.
Спираме и разговаряме.
Вторачени в душите си -
снопчета от слама.

В сламено огнище
огън сме напалили.
Греем се от нищото.
Изгаряме. Стръкчета от слама.